Преподаване на Холокоста при отсъствие на оцелели от него

В много страни личните свидетелства на оцелели са неразделна част от образователния процес по темата за Холокоста от самото му възникване. Те са били и продължават да бъдат приносители на свидетелства от първо лице в различни образователни форми, официални и неформални, в класните стаи, музеите и при ученическите посещения на мемориални места.

Но необходимостта от преподаване на Холокоста без оцелели и други очевидци, които да могат да посещават класните стаи и да разговарят с учениците, вече се е превърнала в реалност в много части от света на образованието в повечето, ако не и във всички страни. Демографските факти са такива, че най‐младите от оцелелите сега са на възраст над 70 и 80 години, а много, ако не и повечето от тях, са се укривали и нямат спомени за лагерите и съпротивителното движение. Същите демографски факти се отнасят и за "Праведниците на света" и "Освободителите". Следователно, трябва да се намери друг учебен механизъм, който да има максимално близък ефект до този от преживяването, свързано с лично изслушване на оцелял от Холокоста. За щастие, съществуват големи колекции от устни истории, които са лесно достъпни за използване ‐ изцяло или отчасти ‐ в класната стая. Институтът за визуална история и образование на Фондация „Шоа” към Южнокалифорнийския университет (USC Shoah Foundation Institute for Visual History and Education) и други институции имат такива источници на материали, които могат да бъдат използвани.

Разбира се, свидетелствата на оцелелите са само един аспект от изучаването на Холокоста. Познаването на историята идва от много разнообразни източници, като свидетелствата на оцелелите са само една, макар и важна част от процеса.

Институтът на Фондация „Шоа” към Южнокалифорнийския университет предполага, че подобни свидетелства, когато се използват по подходящ начин, могат:

  • Да осигурят човешко лице на историята.
  • Да помогнат на учениците да изучават историята от гледна точка на отделни личности.
  • Да помогнат на учениците и учителите да разберат заблуждаващия характер на стереотипите, неверните схващания и/или обобщаването.
  • Да помогнат на учениците да се освободят от погрешни възприятия, които са могли да имат за изучавания период или тема, както и за събитията и/или хората, въвлечени в темата.
  • Да помогнат на учениците да разпознаят различните категории информация, която се съдържа в първоизточниците.
  • Да стимулират учениците да правят разграничение между реални факти и мнения, както и между съществена и незначителна информация.
  • Да предоставят на учениците ефективно разбиране на историята.
  • Да помогнат на учениците да разберат дългосрочните последици от екстремални преследвания и травми.
  • Да представят на учениците нови и разнообразни гледни точки, теми, отделни събития или концепции за дадено историческо събитие и/или период.

Такива свидетелства, разбира се, трябва да бъдат интегрирани в учебните програми и да бъдат поставени в своя исторически контекст като част от историческия разказ, както и да бъдат подкрепени с адекватна документация. Учениците трябва да бъдат запознати с контекста, преди да видят свидетелствата, а след това да имат възможност да разсъждават.

Мария Екер, която е отговаряла за осъществения в Австрия проект "Das Vermaechtnis"  („Наследството”), формулира редица ценни предложения за използването на видеосвидетелства на оцелели от Холокоста очевидци:

  • Възползвайте се от уникалността на източника: Ако използването на свидетелства е ограничено до изслушване на разказа на оцелелия, ще бъде пренебрегнато възможно най‐интригуващото качество на подобни интервюта. Когато учениците се насърчават да гледат и слушат внимателно, да наблюдават как някой разказва своята история (изражение на лицето, жестове, реч, мелодия ...), те могат да получат ценни прозрения.
  • Отчитайте произхода на източника: Повечето аудиовизуални свидетелства на оцелели от Холокоста са записани през 90‐те години, когато оцелелите са били вече възрастни и са говорили за събития, които са се случили десетилетия по‐рано. Освен това, свидетелствата на очевидци винаги са резултат от процес на комуникация: интервюиращият влияе в значителна степен върху резултата със своите въпроси, както и със словесните и несловесни реакции на разказа. Средата, в която протича интервюто, също формира атмосферата и следователно влияе на свидетелския разказ.
  • Обхванете цялата житейска история: Поради ограничения във времето, това обикновено не е възможно да се направи в рамките на учебния час и урокът се свежда до темата на преследването. Учениците желаят и имат нужда да научат повече за живота на оцелелите.

*Учителите трябва да изберат подходящи сегменти за гледане. Учениците трябва да  бъдат насърчавани да гледат самостоятелно допълнителни свидетелства.

Примери за уеб сайтове с източници на аудио‐визуални свидетелства на очевидци,  които могат да бъдат изтеглени:

  • Институт за визуална история и образование на Фондация „Шоа” към Южнокалифорнийския университет (USC Shoah Foundation Institute for Visual History and Education) http://college.usc.edu/vhi/

Тази интернет страница съдържа свидетелства на много различни езици, които могат да бъдат изтеглени, например http://college.usc.edu/vhi/croatian

  • Музей на Холокоста в Буенос Айрес (Buenos Aires Shoah Museum) www.museodelholocausto.org.ar
     
  • HOLOCAUSTUL www.idee.ro/holocaust
     
  • Мемориал „Маутхаузен” (Mauthausen Memorial) http://www.mauthausen‐memorial.at/index_open.php

Примери за уеб сайтове със споделяне на най‐добри практики:

  • Австрия _erinnern.at_ (National Socialism and the Holocaust: Memory and Present) www.erinnern.at
     
  • Израел Международно училище за изучаване на Холокоста към Яд Вашем (Yad Vashem International School for Holocaust Studies) www.yadvashem.org
     
  • Румъния HOLOCAUSTUL www.idee.ro/holocaust