Използване на социалните медии в обучението за Холокоста

Раздел 1: Практически насоки за преподаватели по Холокост

Социалните медии са бързо развиваща се форма на комуникация и общуване в нашия свят и в образованието по-конкретно. Преподавателите по Холокост, както и други преподаватели, имат задачата да определят как най-добре да използват този инструмент в подготовката на техните програми, без да се компрометира целостта на програмата или на предмета.

Този документ очертава съображенията и практиките за въвличане на социалните медии в образователната среда на Холокоста.

Какво представляват социалните медии?

Социалните медии се дефинират като „Всяка форма на онлайн публикация или присъствие, която позволява интерактивна комуникация (монолог или многостранен диалог), включително, но не ограничено до социални мрежи, блогове, интернет страници, интернет форуми и уики страници.”3 По същия начин, проучване, проведено от Европейската комисия относно използването на социалните медии във висшето образование в Европа, определи социалните медии като „Web 2.0 - уеб за четене и писане” (“Web 2.0 — the Read- Write Web“), което позволява на всички да публикуват материали онлайн, като използват прости и отворени, лични и съвместни инструменти за публикуване, известен още като социален софтуер.

1 Поради бързо променящия се характер на социалните медии този документ трябва да служи като динамичен източник, подложен на редовно преразглеждане в съответствие с възникващите тенденции и – за разлика от другите насоки за обучение на Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA) – не е нещо, което е предназначено да бъде окончателно или постоянно. Студия от Кори Стрийт и Ким Саймън (Kori Street and Kim Simon), USC Shoah Foundation, април 2014 г.
2 Определение, извлечено от Доклад на iCamp: Как да използваме социалния софтуер във висшето образование, 2008 г.
3 Определение, извлечено от Доклад на DoE: Изграждане на устойчив темп в най-добрите образователни реформи: Използване на социалните медии, за да се ангажират и да се комуникира с основните заинтересовани страни. Ръководство за държавите относно реформата за подкрепа на [интернет] мрежите (Building Enduring Race to the Top Education Reforms: Using Social Media to Engage With and Communicate to Key Stakeholders. A Reform Support Network Guide for States). Октомври 2012 г.

Социалните медии се характеризират като динамични, отворени и свободно достъпни. Други примери за социални медии включват социални букмаркинг (bookmarking) системи и подкасти. Прототипните примери включват Facebook, която достигна близо един милиард потребители и почти 500 милиона едновременни потребители по целия свят и YouTube, който реализира 3 милиарда показвания и 48 часа видеоклипове, качвани всяка минута през 2011 г.1

Социалните медии не са пасивни: индивидуалните потребители имат достъп до споделени дигитални пространства и активно участват, сътрудничат, допринасят и създават.

Отличителната възможност, която осигуряват социалните медии, е в лесното създаване на общности – общности на професии, общности на привърженици, общности на участници и общности на учещи се. Както при всяка общност, участниците споделят обща програма и търсят чувство за принадлежност. В такова социално пространство потребителите искат да бъдат приети, поканени и да допринасят за виртуалните си общности, а когато усетят, че не са ангажирани по този начин, техният интерес към принадлежност спада.2

Общественото „строителство” е изкуство и само по себе си предоставя редица възможности. Все по-често виртуалните общности стават сегментирани в различни типове кръгове (приятелство, интерес, бизнес) и галактики (отделни ниши в една по-голяма вселена). Тези по-малки нишови общности могат да имат по-тясно определена програма и да бъдат по-активни. Големият брой „последователи” или „харесвания” може да не е толкова ефективен, колкото една силно мотивирана група от дадена ниша. Ефективното внедряване на социалните медии в образованието изисква разпознаване на това коя е публиката, дали тя е широката общественост или е една по-формална образователна среда, както и на методите за подходящо ангажиране на конкретната общност.

Общи практически насоки за използването на социални медии:

Използването на социалните медии в образованието за Холокоста ще разчита на много от същите практики, които се използват в социалните медии като цяло, както е посочено по-долу, с някои важни различия.

1 iCamp, 2008.
2 http://socialmediatoday.com/social_advocacy_politics/3-steps-optimizing-facebook-page-wall-posts-action

Както наскоро заяви Майкъл Грей: „Универсалността на социалните медии в живота на много юноши очевидно предоставя възможности и предизвикателства” пред образованието за Холокоста. Макар че злоупотребата със социални медии може да доведе до омаловажаване, това е „педагогически проблем, който надхвърля образованието за Холокоста конкретно”.1 Както педагозите в други области намират начини да преодолеят предизвикателствата за реализиране на възможностите, които социалните медии могат да предоставят, преподаващите Холокост могат също да го направят.

Социалните медии са Социални – Ключът към успеха е да се изгради активна общност от потребители с общи интереси и да им се даде възможност да дават своя принос. Това пространство трябва да бъде споделено, достъпно и бързо и да поддържа взаимодействието между множество потребители. Простото публикуване и пълнене със съдържание няма да доведе до положителни резултати.

Свържете надеждни източници – Използвайте съществуващата общност на социални медии, като идентифицирате други надеждни организации, които имат общи интереси или дневен ред. Свържете се с техните публикации и сайтове и споделете материалите им на вашия сайт. Помолете ги да направят същото. Множество и споделени малки обяви не подкопават посещенията на сайтовете на организациите; обратно, те водят до увеличено използване и откриваемост. Създайте тези реципрочни социални медийни партньорства, за да разширите използването и уместността на вашето пространство.

Комуникация и цифрово гражданство – Това е погрешно схващане, че учениците са експерти в онлайн комуникацията, а учителите са извън техния комфортен район в това цифрово пространство. Както при всяка друга форма на комуникация, от съществено значение е учителите да зададат модел, който учениците да следят и да учат от него. Социалните медии предоставят на учителите възможност да развият важни умения за комуникация и цифрова грамотност сред своите ученици.

Задавайте въпроси – Преминаването отвъд пълненето с информация за потребителите може да се окаже предизвикателство; задаването на въпроси, които са от значение за целевата аудитория(и), може да бъде лесен начин да поканите вашата общност да даде своя принос. Този метод работи особено добре с учащи се и с групи за неформално обучение.


1 Майкъл Грей, Съвременни дебати по образованието за Холокоста (Ню Йорк: Palgrave, 2014) стр. 107.

Модерирайте вашата общност – В повечето видове социални медийни пространства съществуват инструменти, които могат да бъдат използвани за модериране на потребителите. Тези инструменти могат да помогнат за оформянето на правилата за поведение на общността. Например, Facebook позволява контрол върху това кои публикации да се публикуват на стената ви. Включването на тази функция позволява модериране на коментарите. Алтернативно, може да е от полза да позволявате на общността ви да води онлайн разговор, а впоследствие да коригирате неточности или да отговаряте на нежелателни публикации.


Конфиденциалност – Не забравяйте, че защитата на интересите на вашите ученици винаги трябва да бъде първостепенна грижа, която надхвърля всякакви други цели, които можете да се надявате, че технологиите ще ви помогнат да постигнете. Бъдете наясно с начините, по които социалните медии могат да замъглят образователните и социалните граници и се погрижете да обсъждате и моделирате подходящо поведение.

Използвайте повече изображения отколкото думи – Социалните медии са графични. Потребителите кликват върху снимките повече, отколкото правят това с видеоклипове или връзки. Също така изображенията се споделят най-често. Използвайте надписа, за да съобщите най-важната информация, свързана с изображението, тъй като надписите се споделят заедно с изображенията, които се споделят.

Предлагайте добра „стръв” – Винаги разполагайте с къса, ясна и мощна „стръв”, за да започнете някакъв пост или актуализация на поста. Изследвания за потребителите на цифрови медии показват, че те „хапват набързо”, което означава, че те се придвижат бързо от един елемент към следващия, така че една добра „стръв” е по-вероятно да привлече вниманието на тези бързо движещи се потребители.

Конвертиране на прости постове във взаимодействия – Членовете на общността ще бъдат ангажирани по-активно, ако бъдат поканени да бъдат активни. Дори простите искания за действие като „споделяне” или „харесване” могат да увеличат ангажираността; все пак по-задълбочените ангажименти предлагат повече възможности за учене.

Опознайте образователната си среда – Използването на социалните медии в образованието се развива бързо; учителите и учащите се непрекъснато работят със социалните медии и все повече започват да разбират как да го правят по-ефективно. Местните, регионалните и националните власти публикуват насоки за използването насоциалните медии. Те могат да бъдат ценни източници на информация при планирането на вашата социална медийна стратегия.

Допълнителни общи насоки за използването на социалните медии в образованието за Холокоста и геноцида:

В допълнение към общите най-добри практики за използване на социалните медии в образованието, описани по-горе, преподавателите по Холокоста поради естеството на темата трябва да обърнат специално внимание на речника и историческия контекст.

Уместност – По отношение на визуалното естество на социалните медии, направете справка с Общите насоки за преподаване на Международния алианс за възпоменание на Холокоста; например прегледайте насоките, които предупреждават за използването на нехуманни изображения, за да се гарантира, че използването на социалните медии няма да служи за подкопаване на дългогодишни, международно признати най-добри образователни практики. По същия начин, въпреки че насърчаването на ангажираността се счита за добра практика в образователното използване на социалните медии, важно е ограниченията на самите медии да не служат за омаловажаване на съдържанието; например, често използваният термин „харесва” във Facebook може да не е подходящ, когато се използва в контекста на образа на жертви в концентрационен лагер. Намерете начин да се даде възможност на учащите се да се ангажират смислено и подходящо.

Речник – Подходящият речник е от съществено значение при използването на социалните медии в обучението за Холокоста и геноцида и той може да бъде различен от това, който обикновено се среща в социалните медии. Намирането на верния тон в собствените ви публикации и съобщения ще ви помогне да установите тона за цялата общност.

Исторически контекст – Гаранцията, че всичко публикувано или споделено в общността е исторически точно е от първостепенно значение. Потребителите може да са заинтересовани, но да имат много малко знания, така че е важно да се гарантира, че надписите съответстват точно на изображенията и цялата информация, която се публикува или споделя, е вярна.

Допълнителните специални съображения за преподавателите по Холокост, работещи с Интернет и социалните медии, включват:

  • Лични граници – Социалните медии могат да преместват границите между това, което е частно и което е споделено, понякога предефинирайки динамиката ученик-учител и динамиката ученик-ученик.
     
  • Граници на класната стая – Дори в затворени групи, цифровото съдържание е трудно да се защити напълно от публичност. Например, Twitter hashtags, използвани от определен клас по история, може да не са от голям интерес за хора извън този клас, но все пак се вижда от всеки, който желае да се ангажира. Цифровото съдържание е просто „възпроизвеждане” (copy-and-paste), което е далеч от публикуването.
     
  • Възможност за отказ – Ако социалните медии се използват като основна платформа за учене, могат ли учениците да се откажат от използването й? Те принудени ли са да стоят в публичната сфера срещу по-добрата им преценка?
     
  • Балансиране между поверителността и анонимността – Не трябва да се очаква учениците да създадат публичен профил. Много от тях може да не искат. Като алтернатива, някои ученици може да искат да създадат публичен профил, но по-късно в живота биха искали да не са имали такъв. Обратно, ако учениците могат да се ангажират анонимно, те не могат да бъдат държани отговорни за съдържание, което може да доведе до злоупотреба.
     

Раздел 2: Допълнителни съображения относно използването на социалните медии

От 2000 до 2010 г. броят на хората онлайн се е увеличил от 350 милиона души на 2 милиарда души. През следващото десетилетие виртуалното население в света ще надхвърли действителното население. До 2025 г. се очаква, че 8 милиарда души ще бъдат онлайн в една или друга форма,1 като много от тези милиарди ще са ангажирани в социалните медии.

В момента повече от 200 сайта на социални медии оперират в цял свят, изключвайки сайтовете, посветени на запознанства.2 Facebook има над 1 милиард абонати в цял свят и 1,8 милиона само в Северна Америка. Twitter има почти 100 милиона абонати, а Instagram – 150 милиона.3 Възможностите, които тези видове сайтове предоставят на преподавателите, са безпрецедентни.

Каква е ролята на социалните медии в образованието?

Социалните медии имат огромен потенциал в образованието. Независимо дали става въпрос за формално, неформално или държавно образование, въвличането на социални медии, когато това се прави правилно и ефективно, отива отвъд връзките с обществеността, промоциите, маркетинга или предоставянето на информация. Учащите се могат да развият ключови компетентности в социалния интернет: сътрудничество, преговори, размисъл, конструктивна критика, подбор и анализ на информацията.

1 Новата дигитална епоха, Шмид, Ерик и Коен, Джаред, 2013 (The New Digital Age, Schmidt, Eric and Cohen, Jared, 2013)
2 http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_social_networking_websites
3 Шеа Бенет, „Пинтерест, Туитър, Фейсбук, Инстаграм, Гугъл+, ЛинкедИн – Статистика 2014 за социалните медии”, 20 януари 2014 г., ((Shea Bennett, “Pinterest, Twitter, Facebook, Instagram, Google+, LinkedIn – Social Media Stats 2014” January 20, 2014) www.mediabistro.com

Хенри Дженкинс (Henry Jenkins) от Университета на Южна Калифорния пише през 2006 г. (в частност преди Facebook и Twitter да станат значимите културни сили, които днес са) за значението на разграничаването между участие – което е в основата на социалните медии – и интерактивност. „Интерактивността е свойство на технологията, а участието – свойство на културата. Култура с участието на хората се развива, когато културата абсорбира и реагира на експлозията от нови медии ... А фокусът върху разширяването на достъпа до нови технологии ни довежда засега, ако едновременно не развиваме навици и познания в областта на културата, да бъдем необходими за разполагането на тези инструменти ... използвайки участието като термин, който преминава през образователните практики, творческите процеси, живота на общността и демократичното гражданство. Нашите цели трябва да се състоят в това да насърчим младите хора да развият навици, знания, етични основи и увереност в себе си, необходими за пълноценно участие в съвременната култура.”1

Според Мими Ито (Mimi Ito), от Университета в Ървайн (University of Irvine), теорията на Дженкинс за културата на участието се появява благодарение на възхода на социалните медии. Пишейки през 2013 г., Ито твърди, че педагозите все повече осъзнават, че социалните медийни сайтове са място за учене. Социалните медии – това далеч не е загуба на време, а важно място за социално и емоционално обучение, което не трябва да бъде подценявано. Това е пространство, където учащите се могат да бъдат ангажирани по подходящ и ефективен начин. Поведението на новите медии е изключително разнообразно. Участието в онлайн контакт с участие на приятели не е много различно от това, което младите хора правят в класните стаи или в коридорите на своите училища. Тези междуличностни разговори са важни за тяхното социално развитие. Сайтовете за социални медии също така предоставят възможности за поведение, което Ито нарича „мотаене наоколо” или „озъбване”, когато учащият се използва онлайн света и новите медии, за да развива интереси и дейности, както и различни сложни форми на техническа, медийна и дигитална грамотност.2 Начинът, по който преподавателите подхождат към различните нива за участие на учащите се, са ключът към осигуряването на обучение.

1 Хенри Дженкинс, Бяла книга - Изправени пред предизвикателствата на културата на участието: Медийно образование за 21-ви век, Фондация „Макартър”, 2006 (Henry Jenkins, White Paper - Confronting the Challenges of Participatory Culture: Media Education for the 21st Century, MacArthur Foundation, 2006)
http://www.macfound.org/press/publications/white-paper-confronting-the-challenges-of-participatory-culture-media-education-for-the-21st-century-by-henry-jenkins/
2 Мими Ито и др., „Свързано обучение: програма за научни изследвания и дизайн, инициатива за цифрови медии и обучение” 2013 (Mimi Ito et.al., Connected Learning: An Agenda for Research and Design, Digital Media and Learning Initiative, 2013)
(http://dmlhub.net/publications/connected-learning-agenda-research-and-design)

Каква е потенциалната роля на социалните медии в обучението за Холокоста?

Важни и разнообразни са възможностите на потенциалния обхват на социалните медии, които могат да бъдат реализирани чрез интегрирането им в обучението за Холокоста. Подходящото използване на социалните медии в образованието за Холокоста може да повиши способността на учащите се да запазят и поддържат познанията или историческитеси знания (основни факти, цифри и контекст) или да придвижат резултатите от обучението с още една крачка напред – да се сдобият с историческа съпричастност.1

Развитието на историческата съпричастност (емпатия) сред учениците е от особен интерес за преподавателите по Холокоста. Макар че емпатията се отнася до идентификацията с чужд опит, мисли, или нагласи, историческата съпричастност изисква учениците да разберат миналото и индивидуалните участници, които оформят миналото, от няколко гледни точки.2 Такова разбиране би могло да бъде демонстрирано и да се базира на знания, критично мислене и емоционално обучение. Задавайки въпроси не само към текста, но и към контекста на текста, учениците могат да разсъждават върху променящите се ценности, практики и предразсъдъци на актьорите и авторите на миналото. Обучението в умение за историческа съпричастност води до по-нюансирано и балансирано разбиране на историята – отличителен белег на образованието за Холокоста.

Тези педагогически цели, понякога описвани като „хуманизиране” на историята на Холокоста, са подпомагани от факта, че съществува огромно количество снимкови и видео архивни материали, които документират тази история, включително снимки от еврейския живот в Европа преди войната и видео свидетелства на свидетели след войната. Следователно, може да се твърди, че едно от основните умения в основата на ефективното образование – визуалната грамотност – е и една от ключовите способности, която се насърчава от използването на социалните медии. Социалните медии, ако се използват правилно, всъщност биха могли да бъдат идеалното средство за изучаване на Холокоста.

Освен това, използването на социалните медии насърчава подхода на преподаване, наричан напоследък „глобална класна стая”. Като се има предвид огромното географско многообразие на събитията от Холокоста и съвременните гласове на тези, които имат личен опит и експертиза, за да ги споделят, се създава възможност да се насърчи междукултурното изследване на Холокоста с интеграцията на социалните медии, които дават възможност на учениците да се обучават както от местни, така и от международни гледни точки.

1 Дарън Брайънт и Пени Кларк, „Историческа емпатия” и „Канада: история на народа”, Канадско списание за образование, том. 29, № 4 (2006), стр. 1039-1063. (Darren Bryant and Penney Clark, “Historical Empathy and “Canada: A People’s History”, Canadian Journal of Education, Vol. 29, No. 4 (2006), pp1039-1063.)
2 Джил Йенсен, Развитие на историческата съпричастност чрез дебат, 2008 г. (Jill Jensen, Developing Historical Empathy through Debate, 2008)

Като се има предвид продължителното време, което младите хора прекарват в социални медии извън контекста на формалната учебна среда, преподавателите на Холокоста имат уникална възможност да намерят начини да развият своята практика и да използват инструментите, които са извън класната стая и да ги доведат в класната стая. С творчески и новаторски подходи, преподавателите могат да интегрират, превеждат, прехвърлят учебни програми, уроци, дейности и съдържание, за да се възползват от социалните медии и социалното поведение, за да достигнат до учениците си при въвеждането им в обучението за Холокоста. Чрез ангажиране на учащите се в това пресичане на социалните медии с образованието за Холокоста, съществува потенциал да се вдъхнови етично поведение, признаване на другия, толерантност и отговорно участие в гражданското общество и да се повлияе на промените в нагласите по съвременните проблеми на дискриминацията, преследването и геноцида.

Какви са предизвикателствата, свързани с използването на социалните медии при обучението за Холокоста и геноцида?

Много преподаватели и учени възприемат все по-широкото използване на социалните медии в образованието като проблематично и обсъждат дали социалните медии са „добра” или „лоша” идея, когато преподават за Холокоста. Социалните медии са толкова разпространени обаче, че не могат да бъдат пренебрегвани в образованието за Холокоста или за каквото и да е друго. Важен въпрос, следователно, не са перспективите или капаните на социалните медии; въпросът е по-скоро как най-добре да се адаптира образованието за Холокоста към този нов формат, използвайки неговия потенциал за ограничаване на потенциалните предизвикателства. Някои съображения, специфични за преподавателите на Холокоста, включват:

  • Тенденции като отричането, принизяването и омаловажаването на Холокоста се разпространяват в Интернет и използването на социалните медии има потенциала да представи тези теми на учениците и да им придаде неоправдана популярност. За да се противодейства, е наложително потребителите да имат достъп и да знаят как да разпознават надеждните източници и подходящите изображения. Освен въпросите за целесъобразност, преподавателите трябва да имат предвид и въпросите за законност. В някои държави отричането на Холокоста всъщност е незаконно и преподавателите трябва да гарантират, че техните ученици са запознати със съответните закони.
     
  • Социалните медии обикновено се възприемат като платформа за забавление – сфера на поп културата, а не на учене и интелектуален дебат. Използването на социалните медии в образованието за Холокоста може да се разглежда като стесняване целостта на дискусията и на темата.

Каква е сегашната среда за използване на социалните медии в образованието за Холокоста?

Понастоящем преподавателите на Холокоста демонстрират нежелание да се ангажират напълно със социалните медии. Макар че много институции предлагат социални медийни сайтове, те обикновено се използват за разпространение на информация с ограничена интерактивност. Например, организациите, които използват Twitter, често пращат tweet за годишнини или специални дати. Постовете във Facebook най-често привличат информация за програми или исторически събития. Най-често срещаните сайтове, разположени в областта на Холокоста, са Facebook, Twitter и YouTube, като се използват и Pinterest и Google+.

Не е необичайно институциите да участват в онлайн или дигитално обучение извън сферата на социалните медии. Има няколко отлични примера за интерактивни, дигитални учебни сайтове, като например Обяснения за Холокоста (Holocaust Explained) на Еврейския културен център в Лондон; Coming of Age на Музея на еврейското наследство; и „Холокоста: учебен сайт за ученици” (The Holocaust: A Learning Site for Students) на Мемориалния музей за Холокоста на САЩ. Взаимодействието на тези сайтове обикновено е ограничено до кликване и търсене, но повечето от тези действия не се издигат до нивото на социалните медии.

По-малък брой образователни организации успешно са разработили свои собствени платформи, които интегрират социални функции, по-специално IWitness на Фондацията „USC Shoah” и Digital Jewish Monument, организиран от Еврейския исторически музей в Амстердам – и двата предлагат положителни модели на добра практика